Шест месеца след земетресението жителите на селото в Атлас в Мароко все още са на палатки

Атласките планини, Мароко – Абделатиф Хадад работи върху камиона си на фона на група палатки, където цялото му село Тагадирт в този момент е заставен да живее в сянката на планините Висок Атлас в Мароко, до момента в който зимното слънце се спуска над долината.

Те живеят по този начин, откогато земетресение с магнитуд 6,8 удари региона преди шест месеца през септември и унищожи с земята селото им, което лежеше тъкмо там, надълбоко в котловината на долината Урика.

Абделатиф е помрачен от усмихнатия си петгодишен наследник Амир, който танцува към краката му, предлагайки колкото спънки, толкоз и помощ, до момента в който 56-годишният му татко се бори с античния мотор на камиона.

Семейството му имаше шанс. От 3000-те, починали този ден, 76 са от Урика, чиито стръмни стени засенчват Тагадирт.

Мнозина в този момент са заровени в назъбеното гробище, което гледа към селото, обвързвано единствено с най-близкия планински път посредством дълга и извиваща се пясъчна пътека, уязвима от вятъра и дъжда, които изтезават района през зимата.

Абделатиф, като всички, които са изгубили дома си онази есенна вечер, чака да остане без дом най-малко година и половина. Вероятно повече, споделят те.

Ядосан и болен

Tagadirt надали е неповторим. В необятната планинска верига села, някои от които могат да се плават единствено с мотопеди и магарета, не престават да водят ежедневния си живот под отбраната на нищо друго с изключение на дървен материал и пластмаса, до момента в който домовете им стоят в руини, отломки или празни и изложени на риск.

„ Ядосвам се, само че не просто се нервирам, гадно ми е. Всички тук — споделя Абделатиф, спокойният му глас опонира на преведените думи. Той демонстрира селището от към 160 души: „ Всички тук се разболяха от напрежението. Не може да продължава. “

Според ReliefWeb 500 000 души са били разселени през първите няколко часа на 8 септември 2023 година и 60 000 домове, доста от които са стояли с години, са били разрушени или развалени.

Присъствието на държавна компенсационна скица към момента не е усетено, до момента в който младите, към този момент разкъсвани сред обичайния живот в планината и опциите на града, в този момент се борят с спорните импулси да останат и да оказват помощ или да изоставен и да поддържат небогати фамилии оставени изолирани и уязвими през студените месеци.

В началото на годината, с люта зима пред себе си, Абделатиф и към 500 други се пробваха да преминат през двата дни от планината до районната столица Маракеш, с цел да призоват за застъпничеството на районното държавно управление.

Но откриха, че пътят им е блокиран от управляващите. Бяха записани имена, маркирани села и дадени уверения за помощ.

Абделатиф към момента чака.

Съгласно комисия, основана от краля след земетресението, бяха обещани месечни заплащания от 2500 дирхама ($250) на всяко семейство, наранено от земетресението. За всяко семейство, чийто дом е развален или опустошен, до 140 000 дирхама ($14 000) ще бъдат разполагаем за възобновяване.

Данни на мароканското държавно управление от края на януари сочат, че към 57 600 фамилии са получили месечните заплащания, като над 44 000 семейства имат достъп до помощта за възобновяване.

Ал Джазира не съумя да приказва с никое семейство, което е получило последното заплащане за реорганизация.

Не става въпрос единствено за директната отплата, изяснява Абделатиф. Той сочи към сенките на далечни домове, вкопчени в въртелив рид. „ Ако има ново земетресение, целият рид ще се стовари върху тези къщи. Какво ще вършат? “

Бъдещето

Говоренето за „ идващото земетресение “ е всекидневно за население, което към момента носи контузията от последното.

Земетресението с магнитуд 6,8 по Рихтер, почти еквивалентно на 30 от нуклеарните бомби, детонирани над Хирошима през 1945 година, беше невиждано в района. Животи, които са траяли непроменени от епохи, са преобърнати.

Тесните еднопътни пътища, които служеха като избавителни пояси за района, бяха заровени под тонове пръст и скали, правейки достъпа на спасителите неосъществим.

Дори откакто бяха разчистени, тапите се извиха обратно в продължение на километри, до момента в който цялата планинска верига се спусна в разрастващо се запушване.

Много в планините оцеляха след земетресението, единствено с цел да умрат в очакване на помощ.

Всякаква убеденост в бъдещето или земята, която е поддържала фамилии и села от генерации, ненадейно беше спряна.

„ Много хора отпътуваха за Маракеш “, споделя 36-годишната Фадма Аит Яхя от Тагадирт. „ Те се опасяват, че ще има ново земетресение. “

Предложенията за интернационална помощ дойдоха бързо, когато новината за бедствието се популяризира. Сред тези, които се сплотиха за идеята на Мароко, бяха Европейски Съюз, който даде обещание 1 милион евро, и МВФ, който даде зелена светлина за заем от 1,3 милиарда $ малко откакто трусовете утихнаха. Освен това в Мароко банкова сметка, основана за помощ при бедствия, разгласи, че общата й сума е надхвърлила 1 милиард $ до края на септември.

Малко доказателства за тези пари са явни в дребния пазарен град Асни.

Петдесетгодишната Ямна Ламини живееше в палатка дружно с още петима от септември до предходната седмица, когато мощните ветрове унищожиха даже този спонтанен дом.

Сега членовете на фамилията би трябвало да създадат място за тях в дребния квадрат от палатки, които са събрали към замърсен и тревен двор.

Ямна води пътя от лагера, около небрежно съединената джамия в покрайнините му, продължавайки към руините на това, което беше нейната къща, която седемчленното семейство реновираше, когато удари земетресението, намалявайки стените и прясно положената мазилка до отломки.

„ Никога не съм си представяла, че ще живеем както в този момент “, споделя тя. " Бяхме щастливи. Ние изграждахме бъдеще. Сега сме уплашени от самото начало “, изяснява тя посредством преводач.

„ Страхуваме се, когато вали, опасяваме се, когато духат ветрове, и се опасяваме, когато наподобява като сняг, може да лежи пълен до метър [3,2 фута]. “

Според Ямна, държавното управление й е предложило към 20 000 дирхама (около 2000 долара), с цел да построи още веднъж къщата си, с заричане да дойдат още.

Останалата част от нейното семейство, както множеството от тези, живеещи в пластмасовите клъстери, осеяли планинския скат на Атлас, не са получили нищо.

„ Това е държавното управление “, споделя тя, до момента в който сълзите задушават речта й. „ Те не знаят какво вършат. “

„ Кралят изпрати доста помощ след земетресението, само че те… не са създали нищо от този момент. Всичко е унищожено. “

Ал Джазира няколко пъти изиска коментар от мароканското държавно управление по въпросите, повдигнати в този материал. Те към момента не са го създали досега на издание.

При липса на незабавна помощ, доста от младежите в планините са напуснали, с цел да се причислят към изселването на амбициозните, обезлюдяват планинските си села и пътуват до градовете, с цел да завоюват пари, с цел да ги изпратят назад на фамилии, останали бездомни и лишени от земетресението.

Двадесет и три годишният Тайеб Аит Абдула е необикновен в това, че е направил противоположното.

„ Напуснах университета в Маракеш, с цел да мога да се грижа за фамилията си тук “, споделя той от пренаселено палатково населено място край Марига.

„ Въпреки това в действителност нямаше пари “, споделя той на преводач.

Тайеб минава около огромна палаткова пекарна, дарена от интернационална неправителствена организация, където фамилиите могат да се редуват да пекат самун. Електрическите линии свързват палатките, до момента в който добре спретнат набор от тоалетни се намира тъкмо извън.

В сянката на шатра жена тъче обичайната рогозка в зелено и бяло на стан.

Изглежда никой не отива на никое място.

На назад във времето камиони ръмжат около пътя, свързващ Марига с Асни. Те носят камъни и парчета, споделя Тайеб. Нищо не се строи.

В планинското село Мулай Брахим, чиято основна артерия беше напълно затрупана, отломките бяха отстранени.

Въпреки това, надалеч от пътеките, които пресичат селото, огромна част от Мулай Брахим наподобява значително по този начин, както изглеждаше незабавно след земетресението.

Възрастен мъж, който се споделя единствено като Абдесадек, си спомня, че е бил сниман от Ал Джазира малко след земетресението, до момента в който се катери през руините.

„ Опитвах се да си показва какво ще се случи по-късно “, спомня си той посредством преводач с слаб глас.

Той стопира, оглеждайки селото, неговите палатки и купчини разхлабени камъни, прахуляк и отломки.

„ Никой не може да планува какво ще донесе бъдещето. “